img

Нешка Робева: Ванга ми заръча: Да се молим Бог да пожали човечеството!

/
/
/
166 Views

Нешка Робева се е уединила в къщата си във вилната зона на село Трудовец, но следи новините около нашествието на коронавируса и извънредното положение в държавата.

Компания там ѝ прави любимата ѝ внучка Рада, която също като другите деца учи виртуално на компютъра. Одобрява ли мерките, които се прилагат срещу разпространението на заразата, как ще се промени животът ни, след като отмине пандемията, и държат ли се адекватно родните политици в тежката ситуация, Нешка Робева сподели пред „Ретро“.

– Госпожо Робева, защо ни се стовари това ново зло – коронавирусът? Биологична война ли е, отмъщение на природата ли, наказание свише ли?

– От трите по малко. Не мога точно да отговоря. Истината е обаче, че в последно време все по-често си го задавам и аз. И не само аз… Помните ли притчата за Вавилонската кула? Търся отговор за себе си… Твърде много навирихме нос. Възгордяхме се. Станахме надменни и необяснимо алчни. Решихме, че сме всесилни, отнасяме се към майката природа безжалостно и с пренебрежение. Впрочем, у нас така се отнасят голяма част от младите към възрастните хора, дори към собствените си родители.

Що се отнася до това, дали вирусът има нещо общо с прилепите или с лабораториите, чиято единствена цел е да унищожават, прочетете „Калки“ от Гор Вдал. Чела съм я преди 50 г. До такава степен ме е ужасило прозрението на автора, че съм запомнила почти всичко. Също и „451градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри… На някои хора им е дадено да виждат бъдещето. Чрез своето творчество те ни предупреждават. Ако изобщо нещо може да стресне полудялото човечество… Мисля, че човечеството губи инстинкта си за самосъхранение.

– Къде съгреши човечеството, коя граница бе премината?

– Сгреши в това, че не учи, а само чете история. Загивали са царства, империи, цивилизации… Антарктида, Содом, Гомор… Какво си въобразяваме ние?

– В контекста на пандемията има ли връзка между духовния и моралния разпад и физическите страдания?

– Мисля, че да! Разбира се, че има. Впрочем това е само мое мнение. На кого му пика? На възрастните. На старите. На мъдреците, придобили и изстрадали опита си. А на младите? Пълните с енергия и сили млади хора? Вижте какво се прави с образованието ни. И какво прави образованието с нашите внуци, правнуци? Бълва невежество, самонадеяност, арогантност и простотия… Какво може да се очаква от хора, закърмени и израсли със Златките, Биг Брадърите и чалгакултурата…Днес, във време, достатъчно тревожно, станахме свидетели на просташка разправия в парламента между представителите на един докрай опростачен, от същите тях, народ. Наричаха се изроди! Е, поне една истина… Едно показателно самопризнание…

– В кризисни моменти хората се уповават на своите мъдреци. Има ли пророчески думи или послания на Ванга, с която бяхте близка, в които българите могат да немерят духовна подкрепа?

– За кои мъдреци става въпрос? За тези, които министрите ни наричат „синодални старчета“? Или за възрастните учители, които търсят прехраната си в кофите за боклук?

Разложението е пълно и надали подобно нещастие ще отрезви някого. Не ми се иска да споменавам Ванга в този момент. Преди 25 години, преди да си отиде, тя отправи своето последно послание към българите… Тревожно, силно, изречено с много болка и любов послание. Някой да я послуша? Да запомни нещо? Споменават я само когато търсят сензация… Не, Ванга не е предричала пред мен коронавируса. Заръча ми да се молим Бог да пожали човечеството, защото алчността ще го унищожи. Ще станат ли хората по-малко алчни? А по-добри? Едва ли…

– Способни ли са българите да се обединяват в тежки моменти, да проявяват отговорност не само към себе си, но и към другия?

– Една малка част от тях – да. Огромната част – не.

– Одобрявате ли извънредните мерки, които Националният щаб за борба с коронавируса и правителството предприемат в момента?

– Да! Мисля, че така трябва. Една голяма част от хората не мислят като мен. Остават без работа. Имат семейства, деца, трябва да плащат ток, вода, храна… Какво ще правят? Как изобщо ще се справят със ситуацията?..

Мерките са добри. Бъдещето, което се задава, е страшно. То изисква сплотеност и мисъл за хората, а не дребни политически прения. В противен случай на нашите управници и политици ще им се налижи да разберат, че по-страшни от коронавируса са гладът и отчаянието…

– Мнозина в социалните мрежи припознават шефа на щаба ген. Мутафчийски, който е с най-висок рейтинг в държавата, като обединител и дори има предложения да се кандидатира за президент. Как приемате такива оценки?

– Сериозно. Народът е изплашен и търси съчувствие и подкрепа. Народът, както казах, е изплашен освен от настоящето и от бъдещето, затова търси и нови хора – загрижени и компетентни… Старите политици от
двете страни са компрометирани. Компрометирани са и сателитните участници в политическото задкулисие. Впрочем в тежки ситуации народите неведнъж са се доверявали на военните. Само че в България?! Не
знам… Пък и какво решава президентът?

– Адекватно ли се държат българските политици в ситуация на тежка криза според вас?

– Не, държат се отвратително и без всякакъв усет за ситуацията, в която е поставена по-голямата част от народа ни. Държат се просташки и безвкусно. Продължават да правят дребните си политики, без да усещат, че чергата под краката им гори…

– Преди дни по повод актуализирането на депутатските заплати шефката на парламента Цвета Караянчева обяви, че щяло да е популизъм те да бъдат замразени – нещо, което взриви общественото мнение. За какво е показателна тази случка?

– Не съм сигурна дали осъзнава какво точно казва, не съм сигурна и дали я интересува въздействието на това, което говори. В едно обаче съм сигурна – хората, у които е останало, макар и малко от това, което наричаме морал, не се задържат дълго в политиката.

– Как ще се събуди светът след пандемията, ще намери ли изход от безпътицата? От какво ще трябва да се откажем?

– А дали ще се събуди? Това не е първата и най-страшна криза в света. Човечеството бързо забравя уроците.

– Прогнозите за последствията от пандемията в икономически и социален план са доста тревожни. Някои хора вече остават без работа, очаква се да фалират бизнеси… В какви краски виждате близкото бъдеще?

– Въпросът не е толкова тежък с икономиката. Стига да има политическа воля за това. Светът е минал вече по този път. След Втората световна война… Японците имат добър опит в това отношение. След управлението на
хунвейбините и Китай намери своя път, след години война – Виетнам – също, примери много. Решението е простичко. Няма милиардери, но няма и просяци. Без яхти, замъци и самолети може да се живее, без филия хляб или купичка ориз – не…Изкушавам се да цитирам Ив. Вазов: „О, Българийо! Богата си, майко; млечно гърда си, здрава си, силнокръвна си, свещена кърмачко на немощни, безжизнени, изкилени уроди! Имаш ти богати простори за труда; Ти си арена, която кани за широка деятелност, за велики многоплодни начинания; имаш полета безконечни родовити, сочни, които остават ялови… Твоето слънце жизнерадно не запаля с топлите си лъчи в душата ни пламъка на енергията… Не! Ний сме бедни, ний сме жалки и малодушни…“. Писал го е преди 125 г.

Преди дни г-н Борисов, по повод изказване за намаляване на партийните субсидии, почти заплаши народа, че ще си изгуби партиите и едва ли не ще се върне в епохата на комунизма?!… Не, няма да стане, но истината е, че на България не ѝ трябват партии. Трябват ѝ силни, отговорни и умни държавни мъже… Полковник Дрангов добре казва какво ѝ трябва на България, за да я има. И за да върви напред…

– Как ще коментирате думите на президента Радев: „Мизерията не е спасение от вируса. Гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус“?

– Мисля, че по същество е прав, казах го и по-горе. За съжаление, мисля като него. Това е логиката на нещата, като познаваме дереджето си и историята си… С огъня игра не бива. Нито дребни политики.

– В момента сте в къщата в село Трудовец, сред природата. Успявате ли да не се поддавате на паниката и какви мерки вземате, за да се предпазвате от вируса?

– Аз с внучката и племенниците ми съм на село. Дъщеря ми е в София и не сме се виждали почти три седмици. Не съм паникьосана, но спазвам указанията. Мисля, че мерките, които в настоящия момент се вземат, са необходими. Никой не може да каже как ще се развие вирусът, какво точно е заложено в него, кой и защо го е създал. Но сме длъжни да вземем всички предпазни мерки.

Горещо препоръчвам и се надявам хората да се обърнат и завърнат към селото. Именно селото в тежки ситуации е спасявало България. Аз бях градско дете, племенниците ми – още повече, но всички обичаме земята. Насадихме картофи, оставихме салатите да остареят и въпреки това са по-вкусни от купените, бера коприва и лапад, учим по интернет, страдаме заради ненавременния сняг, садя и се радвам на цветята, имаме си и четириноги приятели… Племенникът е встрастен в това да подрязва дръвчетата – съпругата му в това да сади цветя и най-вече рози… Мисля, че и двамата се престарават, но те пак цъфтят и раждат…

Бъдещата политика на правителството би трябвало да се ориентира към това – да стимулира българското земеделие. Да създаде интерес и условия за това младите хора да се ориентират към една от най-древните
професии – земеделието.

– Как хората там приемат ситуацията, уплашени ли са, какво коментират?

– Ние сме извън селото, но мисля, че хората разбират опасността и налагат самоконтрол. Със съседите по вила сме близки. По-рано сядахме на по ракийка. Сега сме на раздумка през плета. Ще отмине и това чудо и пак ще си пийваме винцето или ракията заедно.

– Покрай заниманията с внучката ви, която е ученичка, какво е впечатлението ви от новото, виртуално обучение на децата, които сега учат от вкъщи?

– Ужасена съм. Но това е дълъг въпрос и трябва да се дискутира на високо ниво, и то с цялата отговорност за бъдещето на тези деца и нацията, ако някой все още го е еня за това.

Източник: Ретро

It is main inner container footer text